овехтявало

Речник на българския език

1. овехтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овехтявало е производна форма на овехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овехтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овехтявало е производна форма на овехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. овехтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

овехтявало е производна форма на овехтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. овехтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овехтявало е производна форма на овехтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).