овехтявал

Речник на българския език

1. овехтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овехтявал е производна форма на овехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овехтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овехтявал е производна форма на овехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овехтявал — мин. деят. св. прич. м. р.

овехтявал е производна форма на овехтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. овехтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

овехтявал е производна форма на овехтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).