овдовявало

Речник на българския език

1. овдовявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овдовявало е производна форма на овдовявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овдовявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овдовявало е производна форма на овдовявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. овдовявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

овдовявало е производна форма на овдовявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. овдовявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овдовявало е производна форма на овдовявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).