овдовели

Речник на българския език

1. овдовели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

овдовели е производна форма на овдовея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овдовели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

овдовели е производна форма на овдовея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).