овакантяло

Речник на българския език

1. овакантяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овакантяло е производна форма на овакантя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овакантяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

овакантяло е производна форма на овакантя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).