овакантяла

Речник на българския език

1. овакантяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овакантяла е производна форма на овакантя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овакантяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

овакантяла е производна форма на овакантя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).