овакантявал

Речник на българския език

1. овакантявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овакантявал е производна форма на овакантявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. овакантявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

овакантявал е производна форма на овакантявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. овакантявал — мин. деят. св. прич. м. р.

овакантявал е производна форма на овакантявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. овакантявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

овакантявал е производна форма на овакантявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).