овакантило

Речник на българския език

1. овакантило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

овакантило е производна форма на овакантя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. овакантило — мин. деят. св. прич. ср. р.

овакантило е производна форма на овакантя (мин. деят. св. прич. ср. р.).