овакантила

Речник на българския език

1. овакантила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

овакантила е производна форма на овакантя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. овакантила — мин. деят. св. прич. ж. р.

овакантила е производна форма на овакантя (мин. деят. св. прич. ж. р.).