овакантели

Речник на българския език

1. овакантели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

овакантели е производна форма на овакантя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. овакантели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

овакантели е производна форма на овакантя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).