обършеше

Речник на българския език

1. обършеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обършеше е производна форма на обърша (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обършеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обършеше е производна форма на обърша (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).