обършете

Речник на българския език

1. обършете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

обършете е производна форма на обърша (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. обършете — повелително наклонение, мн. ч.

обършете е производна форма на обърша (повелително наклонение, мн. ч.).