обършели

Речник на българския език

1. обършели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обършели е производна форма на обърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обършели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обършели е производна форма на обърша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).