обършела

Речник на българския език

1. обършела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обършела е производна форма на обърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обършела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обършела е производна форма на обърша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).