обърсвал

Речник на българския език

1. обърсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обърсвал е производна форма на обърсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обърсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обърсвал е производна форма на обърсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обърсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обърсвал е производна форма на обърсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обърсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обърсвал е производна форма на обърсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).