обърса

Речник на българския език

1. обърса — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обърса е производна форма на обърша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обърса — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обърса е производна форма на обърша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).