обърнело

Речник на българския език

1. обърнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обърнело е производна форма на обърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обърнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обърнело е производна форма на обърна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).