обърнели

Речник на българския език

1. обърнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обърнели е производна форма на обърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обърнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обърнели е производна форма на обърна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).