обърнало

Речник на българския език

1. обърнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обърнало е производна форма на обърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обърнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обърнало е производна форма на обърна (мин. деят. св. прич. ср. р.).