обърквал

Речник на българския език

1. обърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обърквал е производна форма на обърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обърквал е производна форма на обърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

обърквал е производна форма на обърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обърквал е производна форма на обърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).