обълваха

Речник на българския език

1. обълваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обълваха е производна форма на обълвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обълваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

обълваха е производна форма на обълвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).