обълвало

Речник на българския език

1. обълвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обълвало е производна форма на обълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обълвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обълвало е производна форма на обълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обълвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обълвало е производна форма на обълвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обълвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обълвало е производна форма на обълвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).