обълвала

Речник на българския език

1. обълвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обълвала е производна форма на обълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обълвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обълвала е производна форма на обълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обълвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обълвала е производна форма на обълвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обълвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обълвала е производна форма на обълвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).