обълвал

Речник на българския език

1. обълвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обълвал е производна форма на обълвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обълвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обълвал е производна форма на обълвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обълвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обълвал е производна форма на обълвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обълвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обълвал е производна форма на обълвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).