обълва

Речник на българския език

1. обълва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обълва е производна форма на обълвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обълва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обълва е производна форма на обълвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обълва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обълва е производна форма на обълвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).