общувало

Речник на българския език

1. общувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

общувало е производна форма на общувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. общувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

общувало е производна форма на общувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. общувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

общувало е производна форма на общувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. общувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

общувало е производна форма на общувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).