обшил е

Речник на българския език

1. обшил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обшил е е производна форма на обшия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обшил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обшил е е производна форма на обшия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).