обусловяло е

Речник на българския език

1. обусловяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обусловяло е е производна форма на обусловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).