обусловяло

Речник на българския език

1. обусловяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обусловяло е производна форма на обусловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обусловяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обусловяло е производна форма на обусловя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).