обусловял

Речник на българския език

1. обусловял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обусловял е производна форма на обусловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обусловял — мин. деят. несв. прич. м. р.

обусловял е производна форма на обусловя (мин. деят. несв. прич. м. р.).