обусловил е

Речник на българския език

1. обусловил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обусловил е е производна форма на обусловя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обусловил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обусловил е е производна форма на обусловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).