обусловил

Речник на българския език

1. обусловил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обусловил е производна форма на обусловя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обусловил — мин. деят. св. прич. м. р.

обусловил е производна форма на обусловя (мин. деят. св. прич. м. р.).