обусловели

Речник на българския език

1. обусловели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обусловели е производна форма на обусловя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обусловели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обусловели е производна форма на обусловя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).