обуржоазявало си

Речник на българския език

1. обуржоазявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обуржоазявало си е производна форма на обуржоазявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обуржоазявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обуржоазявало си е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. обуржоазявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обуржоазявало си е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).