обуржоазявало

Речник на българския език

1. обуржоазявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обуржоазявало е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обуржоазявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обуржоазявало е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обуржоазявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обуржоазявало е производна форма на обуржоазявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обуржоазявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обуржоазявало е производна форма на обуржоазявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).