обуржоазявали

Речник на българския език

1. обуржоазявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обуржоазявали е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обуржоазявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обуржоазявали е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обуржоазявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обуржоазявали е производна форма на обуржоазявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обуржоазявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обуржоазявали е производна форма на обуржоазявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).