обуржоазявала

Речник на българския език

1. обуржоазявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обуржоазявала е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обуржоазявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обуржоазявала е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обуржоазявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обуржоазявала е производна форма на обуржоазявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обуржоазявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обуржоазявала е производна форма на обуржоазявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).