обуржоазявал

Речник на българския език

1. обуржоазявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуржоазявал е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обуржоазявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обуржоазявал е производна форма на обуржоазявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обуржоазявал — мин. деят. св. прич. м. р.

обуржоазявал е производна форма на обуржоазявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обуржоазявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обуржоазявал е производна форма на обуржоазявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).