обул си

Речник на българския език

1. обул си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обул си е производна форма на обуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. обул си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

обул си е производна форма на обуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).