обул е

Речник на българския език

1. обул е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обул е е производна форма на обуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обул е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обул е е производна форма на обуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).