обулчили

Речник на българския език

1. обулчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обулчили е производна форма на обулча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обулчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обулчили е производна форма на обулча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).