обулчила е

Речник на българския език

1. обулчила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обулчила е е производна форма на обулча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обулчила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обулчила е е производна форма на обулча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).