обулчил
1.
обулчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обулчил
е производна форма
на обулча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обулчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обулчил
е производна форма
на обулча (мин. деят. св. прич. м. р.).