обулчил

Речник на българския език

1. обулчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обулчил е производна форма на обулча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обулчил — мин. деят. св. прич. м. р.

обулчил е производна форма на обулча (мин. деят. св. прич. м. р.).