обулчи

Речник на българския език

1. обулчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обулчи е производна форма на обулча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обулчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обулчи е производна форма на обулча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обулчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обулчи е производна форма на обулча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обулчи — повелително наклонение, ед. ч.

обулчи е производна форма на обулча (повелително наклонение, ед. ч.).