обулчели

Речник на българския език

1. обулчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обулчели е производна форма на обулча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обулчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обулчели е производна форма на обулча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).