обулчел

Речник на българския език

1. обулчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обулчел е производна форма на обулча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обулчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обулчел е производна форма на обулча (мин. деят. несв. прич. м. р.).