обулчвал

Речник на българския език

1. обулчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обулчвал е производна форма на обулчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обулчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обулчвал е производна форма на обулчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обулчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

обулчвал е производна форма на обулчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обулчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обулчвал е производна форма на обулчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).