обуло е

Речник на българския език

1. обуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обуло е е производна форма на обуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обуло е е производна форма на обуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).