обуло

Речник на българския език

1. обуло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обуло е производна форма на обуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обуло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обуло е производна форма на обуя (мин. деят. св. прич. ср. р.).