обула е

Речник на българския език

1. обула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обула е е производна форма на обуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обула е е производна форма на обуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).